BSMAS — тест за зависимост от социалните мрежи (6 въпроса)

Какво ще направите сега

Бергенската скала за зависимост от социалните мрежи (BSMAS) е 6-въпросен скрининг, разработен от Cecilie Andreassen, Joel Billieux, Mark Griffiths, Daria Kuss, Zsolt Demetrovics, Elisa Mazzoni и Ståle Pallesen — публикуван в Psychology of Addictive Behaviors през 2016 г., обобщен от Bergen Facebook Addiction Scale (2012). Шестте въпроса покриват шестте компонента, с които изследователите дефинират поведенческа зависимост. Около 90 секунди. Без регистрация. Вашите отговори остават в браузъра — никога не ги виждаме. Започнете теста по-долу ↓

✓ Валидирана от Andreassen, Pallesen и др. (2016, Psychology of Addictive Behaviors) ✓ Прагове от Bányai 2017, представителна извадка от 5000 юноши ✓ 90 секунди, 6 въпроса ✓ Поверително — отговорите не напускат устройството ✓ Безплатно и свободно възпроизводимо — без лицензионна такса

Как се изчислява BSMAS

Всеки от 6-те въпроса се оценява по скала 1–5: много рядко, рядко, понякога, често, много често. Сумата е между 6 и 30. Четири зони се дефинират според резултата:

Шестте компонента, на които въпросите BSMAS съответстват, идват от общата рамка на Mark Griffiths (2005) за поведенчески зависимости: изпъкналост (въпрос 1 — мисли за соцмрежи между сесиите), толерантност (въпрос 2 — нужда да се ползва все повече), модификация на настроението (въпрос 3 — ползване за бягство от проблеми), рецидив (въпрос 4 — опити за намаляване без успех), синдром на отнемане (въпрос 5 — безпокойство при блокиране) и конфликт (въпрос 6 — отрицателно въздействие върху работа или училище).

Какво означава вашият резултат

Резултат в зоната 6–12 е непроблемният диапазон. Това е моделът, който изследователите намират при възрастни, които ползват тези платформи, без те да изтласкват останалата част от живота. Нисък резултат не означава ‘без ползване’ — много хора в тази зона все още прекарват над час дневно в соцмрежи, но усещането за загуба на контрол, което BSMAS измерва, не е силно изразено.

Резултат 13–18 е там, където са повечето редовни потребители. Малко мисли за стрийма между сесиите, понякога посягане към телефона при скука или ниско настроение, леко раздразнение при прекъсване на достъпа — това е често срещано в тази зона и не е клинична находка. Резултатите се изместват нагоре, когато сънят е кратък, работата стресова или ‘на живо’ социалните контакти оредяват.

Резултат 19–23 е зоната на риск, която Bányai 2017 определя в представителна юношеска извадка. Няколко от шестте адиктивни компонента присъстват на ниво, което изследователите считат за тревожно. Ползването в зона на риск е свързано с измерими ефекти върху продължителността на съня, настроението и концентрацията (Twenge 2018; Andreassen 2016).

Резултат 24–30 е вероятно проблемната зона. Всички или почти всички шест компонента присъстват на ниво, което пречи на останалата част от живота. Около 1–3% от възрастните в западни проучвания получават такъв резултат във всеки даден момент, с по-високи проценти сред юношите и младите възрастни. Това не е клинична диагноза — зависимостта от соцмрежи не е в DSM-5 или МКБ-11 като самостоятелно разстройство — но моделът е клинично разпознаван и лечим.

Кога този тест е най-полезен — а кога не

Полезен за:

• 90-секундна самопроверка, когато нещо изглежда нередно с използването на телефона, но не можете да го назовете
• Проследяване на промени през месеците след съзнателна структурна интервенция
• Носене на количествена цифра при лекарска или терапевтична визита
• Започване на разговор с партньор или семейство за вашето ползване (резултат е по-лесно да се обсъжда, отколкото неясно чувство)

Не е полезен за:

• Поставяне на клинична диагноза — това изисква клинично интервю, а самата диагностична категория е спорна
• Сравнение със приятел, чийто модел на ползване не познавате в детайли
• Анализ на платформо-специфични модели — BSMAS е платформо-неутрален
• Деца под 13 години — валидиращите извадки бяха 13+

Зависимост от соцмрежи срещу навик — каква е разликата

Често объркване: хората ползват ‘зависимост’ и ‘навик’ взаимозаменяемо. Не са едно и също.

Навик е автоматично поведение с ниско съзнателно участие. Посягане към телефона, когато седнете да чакате; отваряне на Instagram първото нещо сутрин; превъртане 30 секунди между задачите — това може да е чист навик, безвреден, лесен за промяна с една структурна подсказка (телефон в друга стая през нощта).

Адиктивен модел е това, което BSMAS измерва: навик плюс загуба на контрол плюс въздействие върху останалата част от живота. Шестте компонента — изпъкналост, толерантност, модификация на настроението, рецидив, синдром на отнемане, конфликт — са това, което различава двете. Чист навик може да дава 8–12 точки; ясен адиктивен модел обикновено дава 22+. Средните диапазони са смесени.

Рамката ‘зависимост’ за соцмрежи е спорна в изследователската литература. Andreassen 2016 формулира конструкта като ‘адиктивно ползване’, а не ‘зависимост’ именно защото диагностичната категория не съществува в DSM-5 или МКБ-11. Това, което BSMAS надеждно измерва, са проблемни модели на ползване; дали да ги наричаме зависимост, е отделен въпрос.

Защо структурната промяна побеждава волята

Платформите на соцмрежи са проектирани да максимизират шестте компонента, които BSMAS измерва. Безкрайното превъртане, променливите награди, push-известията и алгоритмичните препоръчителни ленти бяха инженерно създадени, за да задържат потребителите на платформата — Andreassen 2016 формулира това директно: висок резултат отразява дизайна толкова, колкото и потребителя.

Това преформулиране е важно, защото стандартната реакция — ‘ще се опитам да ползвам по-малко’ — разчита на воля срещу противник, изграден да побеждава волята. Структурните промени работят по-добре: телефон-свободни интервали (първите и последните 60 минути на деня — най-добре изучени), дневни лимити на платформа през iOS Screen Time или Android Digital Wellbeing, сив дисплей, премахване на най-използваните приложения от началния екран (триенето на лентата за търсене намалява безсъзнателните отваряния с 30–40%), намаляване на известията, заменяне-не-само-премахване (имайте конкурентна активност готова преди да изтриете приложението).

Ако сте в криза тази вечер

Ако проблемното ползване на соцмрежи се е преплело с мисли за самонараняване или самоубийство — или ако ниското настроение изглежда непоносимо — не е нужно да чакате час за преглед. В България: Национална телефонна линия за деца 116 111 (24/7, безплатна); Център за психично здраве — гр. София, тел. 02 952 1626; Европейски номер за спешна помощ: 112.

Свързани тестове

• PHQ-9 — тест за депресия — проблемното ползване на соцмрежи и депресията често съсъществуват (Andreassen 2016)
• GAD-7 — тест за тревожност — тревожността, свързана с соцмрежи, е чест двигател на компулсивно проверяване
• UCLA скала за самота — пасивно ползване на соцмрежи може парадоксално да увеличава самотата (Twenge 2018)

Източници, проверено 2026-05-18

• Andreassen CS, Billieux J, Griffiths MD et al. The relationship between addictive use of social media and video games and symptoms of psychiatric disorders. Psychology of Addictive Behaviors 2016;30(2):252-262. (PMID 26999354)
• Bányai F, Zsila A, Király O et al. Problematic Social Media Use: Results from a Large-Scale Nationally Representative Adolescent Sample. PLoS ONE 2017;12(1):e0169839. (PMID 28068404)
• Murthy VH. Social Media and Youth Mental Health — Surgeon General’s Advisory. 2023.
• НЦОЗА. Психично здраве — програми. ncpha.government.bg.
• Българско дружество по детска и юношеска психиатрия. Препоръки. bdsa.bg.

Поверителност

Изчислението BSMAS се извършва изцяло в браузъра ви. Вашите индивидуални отговори и изчислената зона никога не напускат устройството. Изпращаме едно анонимно събитие към аналитична услуга, която уважава поверителността: вашия езиков код и низа на зоната (например band_at_risk). Без сурови отговори, без данни по въпрос, без какъвто и да е идентификатор.